Все повече жилищни сгради – блокове и кооперации се принуждават да изградят система за видеонаблюдение, която да охранява общите части. Това се дължи на зачестилите кражби на различни компоненти от етажната собственост, като осветителни тела, брави, домофонни системи, окабеляване и др. Не е за подценяване и високата престъпност в тези сгради от страна на външни лица. Проникването с взлом в апартаментите се дължи на ниската степен на защита на входа – в най-добрия случай имаме само заключваща се с обикновен секретен ключ входна врата.
Имат ли право живущите да откажат наблюдението?
Част от нашите граждански права е привилегията да откажем да бъдем заснемани без изричното ни позволение, но това право все по-често остава валидно само на хартия. На практика, то е напълно невалидно на обществени места, независимо какво казва буквата на закона. Камери за видеонаблюдение ни гледат и заснемат почти навсякъде – на пътя, в магазина, в метрото, в административни сгради, банки и дори на работното ни място, но възниква въпросът – обществено място ли е сградата, в която живеем?
Общите блокови пространства са обществена зона, макар и достъп до нея да имат само строго определен кръг лица. Неясно е дали при един съдебен спор, съдът ще може да отсъди категорично в полза или против практиката да се наблюдават хора, които изрично са посочили, че не желаят това, но реално камери за наблюдение се монтират в блоковете и въпреки изричното несъгласие на част от живущите.
Кои са доводите в полза на системите за наблюдение?
Изграждането на една система за видеонаблюдение налага управителният съвет на входа да вземе единодушно решение за това. Гласовете на противниците на наблюдението остават заглушени от общия страх от посегателства, владеещ болшинството обитатели на блока. Ако изобщо е нужно решението да се вземе с гласуване, то то се случва с гласовете на уплашеното мнозинство.
Ако трябва да разгледаме безпристрастно плюсовете и минусите на системите за видеонаблюдение в жилищните сгради, то определено можем да кажем, че предимствата имат известен превес над неудобствата. Статистиката показва, че с монтирането на няколко камери в общите блокови помещения, дребните кражби драстично намаляват и дори напълно се преустановяват.
По друг начин обаче стои въпросът с по-крупните престъпления – взломните кражби. Камерите не спират амбицираните крадци. Те са напълно подготвени за тяхното присъствие и преминават със скрити под качулки и маски лица, насочвайки се директно към набелязания апартамент, където по предварителни данни ги очаква сериозна плячка.
Има ли смисъл от наблюдението на общите части в жилищните сгради?
Ако направим една задълбочена равносметка на ползата от видеокамерите във входа и на отделните етажи в жилищните блокове и кооперации, то такава безспорно има. Доколко, обаче камерите спират сериозните нарушения е довод, който противниците на заснемането с основание изтъкват.
Според специалистите в областта на охранителната техника, една система за видеонаблюдение, както и СОТ известителните системи имат единствено информационна функция, т.е. информират ви, че домът ви е нападнат и обран. Ако искате да изградите надеждна система за сигурност и да ограничите напълно достъпа на случайни лица, системите за контрол на достъпа са тези, които ще изпълнят перфектно тази функция. Камерите могат да стреснат по-плахите, но за съжаление няма да спрат наистина опасните престъпници.
