Човекът се опитва да контролира заобикалящата го среда още от 270 г.пр.н.е., когато е изобретено първото устройство за автоматична система за управление – водният часовник. Първата система, свързана с ОВК, се появява през 1700 г. чрез скаловия термометър на Рене-Антоан Фершо дьо Реомюр и неговите идеи за контрол на температурата на инкубатори въз основа на изобретение на Корнелиус Дреббел.
През 20-те години на миналия век се зараждат системите за управление на сгради (Building Management Systems -BMS), както бихме ги разпознали днес, с изграждането на системите за управление на котлите. Оттогава използването на BMS системи стана нещо обичайно, особено в търговския и публичния сектор. Сградните инсталации за климатизация стават все по-сложни, а с икономическия натиск, се въвежда и по-строг контрол върху консумацията на енергия.
Какво представляват системите за управление на сгради (BMS) на практика?
BMS обикновено се отнася до локализиран или централизиран контрол на HVAC инсталация, но всъщност той трябва да включва също осветление, засенчване и контрол на сигурността. Управлението на централата изисква множество контролни точки чрез клапани, помпи, вентили с променлива температура, температурни сензори и входове за грешки, както и процес за обработка на всички алгоритми за управление.
В голяма сграда или мрежа от сгради можете да видите как броят на контролните точки и устройства и свързаната логистика могат да станат изключително сложни. Съвременните сгради често разчитат на редица различни, понякога собствени системи или протоколи като BACnet, LonWorks, C-Bus, Trend или Modbus, за да управляват различните зони на обекта.
Често се използват отделни софтуерни пакети, което затруднява анализа и рационализирането на данните, за да се получи хармонизиран преглед на работата на сградата. Опитът за комбиниране на данни от множество различни системи не само отнема време, но и допринася за и без това сложна настройка.
Това може да доведе до сиви зони, пропуски в данните и припокривания и, дори по-лошо – системите могат да се окажат в конфликт една с друга. Резултатът е среда, която не е удобна за обитателите и по-трудна за контрол за отговорните за поддръжката. И тук като спасителен пояс се появява KNX.
Какво е KNX?
KNX е разбира се BMS система. Освен това тя е разпределителна система, която ще позволи на всички устройства в сградата да комуникират помежду си. Тя със сигурност би могла да контролира цялата структура на инсталацията, но там, където съществува сложна контролна стая, KNX може да не е най-подходяща като самостоятелно решение. Причините за това са три:
- Инсталационни продукти като котли и горелки често не разполагат с естествени KNX интерфейси;
- С изключение на гамата Siemens Synco за по-малки проекти, няма KNX инсталационни контролери, които да могат лесно да поемат контрола върху сложна инсталация;
- Управлението на централата и инфраструктурата на сградата често се поемат от различни контрагенти и по природа са междудисциплинарни, поради което е много необичайно само един човек или отдел да се грижи за сградата и управлението на инсталацията.
Не всички BMS системи могат винаги да комуникират с KNX, затова комбинирането на KNX с друг BMS може да се разглежда като спорно. Има обаче продукти като гамата Siemens Synco, които се занимават с този проблем и позволяват да се използва най-доброто от двата свята чрез отворен обмен на данни.
KNX е протоколът по избор за автоматизация и контрол на сградите, тъй като може да се използва междудисциплинарно и е мащабируем. Всъщност всички освен най-сложните сгради и производствени помещения могат да бъдат изцяло управлявани с KNX устройства. Броят на производителите на KNX вече е голям и непрекъснато нараства, така че да има KNX устройства за всички видове HVAC приложения.
Една от големите компании производителки е ABB, чиито продукти V-Max използва. Компанията предлага широка гама решения за контролни стаи, драйвери, инфраструктура за зарядни станции за електромобили, индустриален софтуер, нисковолтови продукти и системи, решения за измерване и анализ и др.
