Все повече училищни ръководства търсят финансови ресурси за изграждане на охранителна система за видеонаблюдение в поверените им учебни заведения. Това е мярка, която на фона на нарастващия брой инциденти е дори доста позакъсняла, но въпреки това, идеята да се поставят камери за видео наблюдение на тези места едва ли ще бъде осъществена скоро навсякъде.
Необходимо ли е видео наблюдение в училищата?
Нека разгледаме първо гледната точка на радетелите на въвеждането на видеонаблюдение в българските школа. Мотивите, с които се иска засилване на мерките за сигурност съвсем не звучат пресилено. Всички сме свидетели на стряскащото ниво на инцидентни в училищата в последните години, като не става въпрос единствено за намеса на случайни външни лица. Насилието между самите ученици, както и случаите на посегателства над учители от страна на учениците и обратно, говорят, че в тази институция мерките за сигурност трябва да се засилят.
Кражбите на училищна собственост и вандалските прояви също се дължат на усещането за безнаказаност, което се шири у възпитаниците на учебните заведения. Да не говорим за неморалните прояви в гимназиите и дори употребата на опиати. Посегателствата над личната собственост на ученици от страна на по-големи и по-агресивни тийнейджъри също е сериозен проблем. Всеки ден десетки телефони, таблети и други лични принадлежности биват отнети насила, без някой да може да го докаже. В заключение ще отговорим на този въпрос категорично – да, видеонаблюдение в училищата е необходимо и то трябва да се случи незабавно.
Против идеята
Противниците на идеята да се поставят камери за видеонаблюдение в училищата се позовават на особения статут на учениците. Като малолетни и непълнолетни лица, те се ползват с особен статут при заснемане без изричното позволение на родителите. Въпреки този деликатен момент, малко са родителите, които застават твърдо против засилените мерки за охрана. Ропот се чува предимно от страна на учениците, които, нека си признаем са и основните нарушители на реда и закона в учебните заведения.
Технически подробности
При обсъждането на идеята за въвеждане в експлоатация на видео охрана, възниква логичният въпрос: Кой ще следи случващото, заснето от камерите? По-големите училища разполагат с жива охрана, която, да речем може да поеме и тази функция – да следи в реално време заснетия от камерите материал. В останалите училища е налице единствено възможността записите да се съхраняват и едва при инцидент да бъдат преглеждани. Това, разбира се съвсем не е малко, но предвид факта, че малко инциденти биват оповестявани от потърпевшите, остава донякъде усещането за неефикасност на тази охранителна мярка.
Кой ще плати?
Най-важен, като че ли е сакралният за страната ни въпрос: ‘’Кой ще плати’’ скъпата охранителна система. Нека уточним, че за осъществяване на качествено видеонаблюдение е необходимо да се закупи модерна и прецизна техника, а като добавим към това и мащабите на охраняваната зона, можем да изчислим грубо, че става въпрос за инвестиция от порядъка хиляди лева, като към цената на техниката добавим и професионално изграждане на системата.
Общините, както знаем не са особено щедри, когато става въпрос за бюджета на училищата. Родителите, от друга страна подкрепят идеята само на теория и нямат никакво намерение (а и възможност) да съберат една крупна сума, каквато е необходима за ефективно видеонаблюдение. На практика се оказва, че всички (освен учениците) искат камери за видео наблюдение в училищата, но такива няма да видим скоро, поради вечния проблем в нашата страна – парите.
