В предходните десетилетия механичните и електронни ключове започват да губят популярността си. На тяхно място се налагат периферни устройства, кореспондиращи с магнитна лентова карта и радиовълновите системи RFID (Radio frequency identification). Посредством радиочестотни вълни, те се свързват с отключващите обекти, наричани идентификатори, които са изградени от антена и интегрална схема.
Уловената от антената сигнализация ги активира и стимулира да отправят към четеца обратен сигнал с определена честота. Това представлява практическото отключване с т.нар. пасивен RFID идентификатор. Съществува и активен вариант, наричан така поради захранването с батерия, която поддържа приемо-предавателната връзка.
Чиповите идентификатори – предимства без нито един недостатък
Най-известен представител на системата е удобната правоъгълна чип карта. Идентификаторът обаче често е изграден и под формата на жетон, таг, баркод върху етикет, стикер, и още редица предмети. Те извършват дейността си чрез един или повече вградени чипове.
Всяка система идентификатор-чип кореспондира с четецът чрез различна честота на вълните. Високочестотната сигнализация (HF) може да осъществи контакт с устройство от над 1 метър. RFID идентификаторите обикновено са предимно безконтактни устройства. Контактните работят единствено чрез пряк допир и се разделят на два типа: идентификатори със собствена операционна система, микропроцесор и памет, както и такива със структура, подходяща само за съхранение на данни.
Предимството на чиповата карта, което я прави изключително предпочитана, е именно възможността за обмяна на информация, както и съхраняването й в специална софтуерна база данни. Най-ефективните системи за контрол на достъп разчитат най-вече на този тип пропуск, тъй като записаните данни лесно се извличат и визуализират при всяка необходимост.
Също така е възможно препращане на събраната информация към трети сървър. Това улеснява контролирането на системата от отдалечени разстояния и съответно – централизирането й, което означава възможност за едновременно наблюдение и управление на огромни площи. Големите индустриални и офис сгради пък по този начин контролират изключително умело работното време на служителите си, които често са многобройни и физически такава процедура е невъзможна.
Магнитна карта
Картата с магнитна лента е доста старо устройство за записване на данни. Информацията се разпределя върху лентата в една или няколко обособени ивици, познати още като “писти”. Тя може да се променя и обновява многократно. Сканиращият четец използва данните само от едната “писта“, или пък от всички накуп.
Характерното при нея е, че информацията й е предназначена само за четене. Устройството осигурява достъп до помещение, заключен сейф или каса след сканиране, но не притежава функциите на RFID носителите. Четците на тези карти се различават, както при радиочестотната идентификация, но винаги се свързват към компютър.
През последните години започна обновяване на позагубилата популярност магнитолентова карта, като в пластиката се имплантира и чип. Новите хибридни носители са с няколко степени по-висока сигурност, тъй като основният риск при описаният тип карти е извличането и използването на важна за потребителите информация. С вграден чип това не е възможно, ако по-голямата част от данните са концентрирани върху него.
Безконтактният чип носител определено надминава всички познати до момента електронни и вълнови отключващи устройства. Сред тях са и баркод скенерите, които доскоро имаха широко приложение в търговията. Възможността за забавена реакция при замърсяване на стикера с баркод и фалшификацията му, дадоха път на новата безконтактна радиочестотна система.
