Пластичната правоъгълна карта от PVC пластмаса открива изключително широко приложение в ролята си на идентификатор, носител на финансова, професионална, лична и друг тип информация, както и на независим електронен портфейл.
Някои варианти съхраняват потребителски данни, изписвайки ги директно върху корпусът на картата, под форма на релефен лазерен надпис и снимка. Пластмасовото устройство обаче се среща и като друг тип информационен носител, който съхранява уникални, идентифициращи самоличността на човек данни, под формата на криптиран алгоритъм от символи.
Така проектирана е отключващата RFID карта, която удостоверява самоличността, оторизацията за достъп или за използване на определено съоръжение. Те постигат двойно по-бърза и ефектна идентификация от личните данни, тъй като криптираната парола се обработва от специално четящо устройство, което отхвърля всеки идентификатор с минимална разлика в данните. Нечетивният код е уникална лична парола. В какви други варианти се открива днес и кой е оптимален за заключващи системи?
Магнитни и RFID карти
Магнитната лента е информационно хранилище от десетилетия. Тя представлява тънък пластмасов филм със слой от железен окис. Върху нея се проектира специална кодирана информация, която се измерва чрез байтове, а устойчивостта на записът й – чрез количеството данни, отпечатано върху единица площ. Електромагнитно поле между лентата и приемо-предавателно устройство (четец) осъществява разпознаване на записаният код и активизира определено действие.
Тази устойчивост се нарича още коерцитивност и определя трайността на отпечатаният код – информацията върху лентите със слабо магнитно поле лесно може да бъде изтрита от друго магнитно излъчване. Високо коерцитивните носители осигуряват изключителна трайност на данните, поради което се използват за отговорни цели: транзакции или идентифициране право на достъп.
Такава лента с три обособени пространства за запис (писти) се внедрява в магнитни карти. Те често са издавани като средство за извършване на банкови операции. Записът се разчита при поставяне в специален терминал, който чрез електромагнитни импулси разпознава информацията, осъществявайки след това транзакция, осигуряване на пропуск или друга целева дейност.
Необходимостта от контакт е един от недостатъците на магнитните карти. Другият е сравнително ограниченият капацитет за запис, който в условията на съвременните високоразвити технологии налага по-модерните микрочипове, с възможност за многократен допълнителен запис. Контактните Smart карти са хибрид от магнитна лента и чип с антиразрушителна, антистатична и антимагнитна защита. Все по-често се създават безоконтактни хибриди от този тип, които придобиват широка популярност в посочените сфери.
Защо радиочестотната технология е по-функционална
Идентификацията чрез радиочестотна комуникация се откроява с няколко значителни предимства, благодарение на които RFID картите се използват масово в банковата, търговска, охранителна и други сфери. Тази технология за запис на данни поставя криптиран алгоритъм в микрочип – съвкупност от електронни схеми, проектирани върху полупроводникова пластина с миниатюрни размери.
Микрочипът, придружен от антена-предавател на радиовълни (100 km до 0,1 mm) е елемент, пригоден за осъществяване на активно действие, което при заключващите системи е пропуск до обект. Той се нарича RFID чип и се вгражда в познатите PVC правоъгълни карти, комуникирайки чрез радиовълнови сигнали с приемник –четящо устройство.
Картите с такива чипове се отличават с огромен капацитет за съхранение на информация. Някои от тях са проектирани за еднократен запис, а други позволяват периодично презаписване и допълване .Те са информационни, но и проследяващи устройства, което позволява безконтактно четене от голямо разстояние и без нужда от визуално локализиране, както и едновременна идентификация на голям брой предмети.
RFID картите са широко разпространени при изграждане на системи за контрол на достъп. Характеризират се с комуникация чрез различна честота на вълните, като най-стабилната спрямо външни влияния е 125 kHz. Удобството от безконтактното отчитане при входни и вътрешно сградни зони е придружено и от малък риск за непозволено и дискретно сканиране на уникалният код от разстояние. Този риск популяризира двойно криптираните безконтактни чипове, които са неуязвими за презапис.