Кои са възможните пробиви в една система за ограничаване на достъпа?

Днес се радваме на бум от интелигентни системи за сигурност, обещаващи да направят нашите сгради, съоръжения и активи по-защитени и сигурни, но дали можем да кажем със сигурност, че целта е напълно постигната? В момента във всяка по-модерна жилищна, бизнес или административна сграда е внедрена някаква система за контрол на достъп, което показва, че нуждата от защита на материалната и интелектуална собственост и охраната на хората е сериозна.

С хакерските атаки върху интелигентните системи за контрол на достъпа става ясно, че производителите трябва да съсредоточат своето внимание върху повишаване защитата на своите ‘’умни’’ разработки, защото е факт, че към момента те не са непробиваеми, както повечето потребители очакваха. Особено обществените сгради като хотели, болници и административни учреждения се нуждаят от по-качествен и прецизен контрол на достъпа, който да повиши сигурността и да направи нерегламентираното проникване в тях невъзможно.

Интелигентните системи за контрол на достъпа най-често използват RIFD четци, сензори или радиоприемници, отключвани чрез дистанционни устройства или смартфони. Чрез тях се извършва идентификацията, за да се осигури достъп на оторизираните лица. Интегрирането на една такава система е свързано с не малко разходи по логистиката, а да не говорим за самата стойност на една високотехнологична разработка. Нужно е да се разработи специална мрежова и захранваща инфраструктура върху вратите с електронно заключване, да се подмени хардуерът, а самата централизирана система – да се настрои според новите параметри.

Освен всичко това, системите за контрол се нуждаят от резервно захранване, в случай на прекъсване на електричеството, както и от електронни ключове (чипове или карти), които да се издадат на всички лица с право на достъп. При цялата тази инвестиция възниква въпросът, доколко системата е сигурна и непробиваема от крадци и зложелатели? Истината е, че към момента охранителните системи не са достатъчно защитени от пробив, а това е нещо, което кара крайния потребител да си зададе въпроса: заслужава ли си разхода, след като защитата не е 100% гарантирана?

КОНСУЛТИРАЙТЕ СЕ С НАС, ЗА ДА
ВИ ПРЕДЛОЖИМ НАЙ-ЕФЕКТИВНОТО РЕШЕНИЕ НАПРАВИ ЗАПИТВАНЕ

Къде е проблемът?

Основният проблем при настоящите системи за контрол на достъпа е свързването им към мрежови съоръжения, като Z-Wave, NFC или WiFi, даващи възможност вратите и ключалките да се контролират дистанционно. На пръв поглед една дистанционна връзка изглежда много сигурна и стабилна, но в действителност именно тя прави системата уязвима срещу пробив от дистанция, тъй като е достатъчно само да се сканира честотата, на която работи контролното управление, за да се осигури достъп до него. В you tube можете да намерите точни инструкции как да ‘’хакнете’’ една система за контролиран достъп.

Решението?

Ако трябва да говорим за сравнително сигурна алтернатива на традиционните технологии за отключване с чип, то това за сега са само биометричните системи за контрол на достъпа, които имат огромно предимство пред всички останали по отношение на идентификацията и верификацията, тъй като използват биологичните данни на потребителите за отключване на вратите в охраняваната зона. Този принцип на идентификация има и много голям плюс по отношение на удобството, защото при него отсъства нуждата да се използват различни електронни ключове, които лесно могат да бъдат копирани, изгубени и откраднати.

Сканирайки ретината, пръстовия отпечатък или регистрирайки честотата на вашия глас, те ви позволяват да преминете защитената зона чрез своето тяло, а това за момента е нещо неподлежащо на кражба или фалшификация. Въпреки сериозната уязвимост на една интелигента система за контрол на достъпа, тя си остава по-сигурно и удобно средство за ограничаване достъпа на случайни лица в една сграда. Колкото до крадците – те винаги ще намират начин да победят системите за сигурност, затова е важно производителите на охранителна техника да бъдат винаги една крачка пред тях.